КЪРВА̀ВЯ, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Разг. Цапам, замърсявам с кръв; окървавявам. — Абе, говедо, не ти ли е ясно, че ще те убия? Ще се наложи да те убия за дребна работа, що ме караш да си кървавя ръцете за нищо. К. Георгиев, ВБ, 50. — Не искам прошка от никой! / Прошка да ми е гората, / гората и планината, / дето и трева погазих, / дето ѝ вода кървавих. Ив. Бурин, Худ. С I, 242. Отдалеч викат [гавазите] Димитру: / — Слазай, Димитре, от чардак, чардакът да не кървавим, / .. / Те са Димитър завели, .. / Те му са главата зели. Нар. пес., СбВСт, 91. кървавя се страд. и възвр. Леле тате, Аврам гостолюбец, / я соблечи свила и кадиф, / че ме колиш да се не кървавиш. Нар. пес., СбНУ II, 23.