КЪРВЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. непрех. За рана, наранено място — изпускам кръв. Колев беше без фуражка. Върху грамадния му оголен лоб, .., кървеше пряспа рана и кръвта се стичаше по широките му челюсти. Ем. Станев, ИК III, 230. Мястото кървеше и го болеше силно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 289. Неподкованите копита на воловете се бяха нацепили и кървяха. В. Геновски, СГ, 430. Какво тъй устните разяжда — / напукани, / защо кървят? / И как горят. .. / О, тая жажда — / по-страшна от самата смърт. В. Андреев, ПП, 79. ● Обр. Слънцето умираше във водите на океана. Над облаците, струпали се на хоризонта като конница, която чака сигнал за атака, кърви залезът. Слънцето трепери като всичко, което умира. М. Яворски, ЕСВ, 122.
◊ Кърви ми сърцето. Разг. Изпитвам много силна мъка, страдание; страдам, измъчвам се много. Страшно беше за Матьо да си мисли, че се е показал толкова лековерен към Евгени и с това е погубил едно невинно дете и трима прекрасни другари. Сърцето му кървеше от мъка, той биеше юмрук в коравата си длан и не намираше достатъчно ядовити думи, с които да се наругае. Д. Ангелов, ЖС, 557. — Другият келнер, влюбеният. Той какво правеше? — Нищо. Какво може да прави. Гледаше и сърцето му кървеше. Б. Райнов, ЧЪ, 20.