КЪ̀РДЖАЛИЯ, -ията, мн. -ии, м. 1. Истор. Участник в разбойническа дружина от деморализирани турски войници, дезертирали от войската и отдадени на грабежи и насилие в Османска Турция в края на XVIII в. Алемдар Мустафа заедно с още 16 души „разбойници“ успешно вилнеели из Никополско, .. Следователно богаташкият син и еничарски офицер бил отявлен кърджалия. В. Мутафчиева, KB, 321. Котел е един от първите градовце, гдето населението не пропусна да влязат кърджалии и делибашии. З. Стоянов, ЗБВ I, 43. Между туй разбойническите чети под название кърджалии, продължаваха да пълнят европейска Турция и да струват всякакви злодейства. С. Бобчев, СОИ (превод), 160.
2. Разш. Разбойник, насилник. У дома взеха да се точат селяни и селянки — какви ли не работи ми разказваха за този тип! Ах, не знаете какъв модерен кърджалия! Г. Караславов, Избр. съч. II, 93. Но Пантелей вече идеше. . — Какъв е тоя башибозук бе, какви са тия кърджалии? — обърна се той към старшията. . Кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми? Няма ли вече закони в тая страна бе? А. Гуляшки, МТС, 331.
— От тур. kircali.