КЪРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. 1. Търговец, който пътува и продава или купува някаква стока из селата или по пътищата, обикн. за нечия сметка. Най-напред той започна печалбите си като кърджия на едни богати търговци ракаджии, горноореховчени. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 43. Тежкият търговец води гавази, не смееш да го доближиш. Тях [на скитащите разбойници] най им допадаше дребосъкът —разните там праматари и кърджии, що натоварят два коня стока и я разнасят из селата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Габровските гайтанджии — „кърджии“ стигаха със своите коне, натоварени с шарен гайтан, чак до Тулча и Мачин. Ив. Хаджийски, БДНН I, 4. Това беше достатъчно да ме убеди, че тука играят главна рол кърджиите, които ходят да събират и купуват агнета и пр. добитък на разни джелепи и касапи. Бълг., 1902, бр. 524, 1.
2. Селянин, който работи по къра; земеделец. Не знаеха [селяните] що значи „час“. — Ние сме хора кърджии, кой ти разбира от такива работи. Л. Стоянов, Б, 148. Тъй и бог лятно време повелява на някои сладкопесниви птици да пеят всичката нощ (добре ги знаят кържиите человеци, които спят лятно време по кърищата). М. Петров, ПВ (превод), 83.
— От тур. kirci.