КЪРДЍСВАМ, -аш, несв.; кърдѝсам, -аш, св., прех. Диал. Унищожавам, съсипвам нещо или някого. През нощта, . ., откъм пещерите, изотгоре, чуло са да вика едно гласище: — Е-е-е-ей, хора-а-а-а, не съсичайте гората, лошо ще ви стигне! .. — Не кърдисвайте гората-а! Лошо ще ви стигне! Н. Хайтов, ДР, 73. кърдисвам се, кърдисам се страд. Кой знае и нас какво ни чака. Нали се чува, че Карабаджакът пак се готви; ще видим колко свят ще се кърдиса. Ц. Гинчев, ГК, 276.
— От тур. kirdi от kirmak 'чудя, троша, унищожавам'.