КЪРЧА̀Г, мн. -зи, м. Остар. и диал. Стомна. Дайте ми кърчаг студена вода от кладенеца! Нищо не ми трябва, имам си аз всичко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 244. Той носеше на хана, както всяка сутрин пълен глинен кърчаг с прясно надоено кобилеш-ко мляко. Д. Линков, ЗБ, 7-8. И разливаха с глинен кърчаг вино — за мъртвите, а мед — за живите. Н. Райнов, ВДБ, 52. От всичко друго, най-изкусно и красиво са изработени глинените изделия, като: саксии, блюда, чаши, стомни (кърчази) и други още съдове за питиета. Н, 1895, бр. 13-14, 107.