КЪРЧЕНЀЯ, -ѐеш, мин. св. кърченя̀х, прич. мин. св. деят. кърченя̀л, -а, -о, мн. кърченѐли, несв., непрех. Диал. Боледувам, слабея. — Костадинчо ми се разболя—изхлипа тутакси Илийца. — От какво? — Знам ли го? — избърса с длани очите си Илийца, посъвзела се след минутния изблик на сълзи. — Кърченее, кашля, огън има. .. Г. Караславов, ОХ I, 435. Градината е като стадо, а дървото като овца. Гледаш ли го — расте и дава плод, напъдиш ли го — кърченее. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86.
— Друга форма: кърчанѐя.