КЪ̀САМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Правя нещо на късове, на парчета чрез дърпане; разкъсвам, накъсвам, дера. Димитър изважда от раницата си една долна риза, оглежда я и след това започва да я раздира на парнете. .. — Чакай, защо я късаш? Й. Йовков, Разк. I, 72. Някаква умора лежеше върху плещите му [на Раковски], той късаше нашарените с едрия почерк листи и отново потъваше в спомени, които сега заместваха мечтите. Ст. Дичев, ЗС, 246. Мята се, къса дрехите си, бълнува. Й. Йовков, Ж 1945, 161. Надзирателят крещя, къса позивите, не остави листче от тях. После пак влезе в канцеларията при господаря. Вл. Полянов, ПП, 126. Той презираше сяка утешителна дума, и със зъби късаше превръзките на раните си, за да свърши живота си. П. Кисимов, ОА II (превод), 138. // Отделям късове, парчета, части от нещо чрез дърпане; откъсвам. Те и двамата мълчаха, после все тъй мълчаливо започнаха да ядат. Вардарски късаше едри залъци от белия и мек купешки хляб, късаше с по два пръста крехкото печено месо, по което бе полепнала бяла пепел. Д. Талев, ПК, 42. Софчето зема вестника, ала наместо да почне пак да пише по него, тя зе да къса от краищата му парченца и да ги лепи по средата. Т. Влайков, Съч. II, 184. А в туй време именитият писател тайно късаше парчета печен суджук и хранеше едно котенце, което се беше замотало в краката му. А. Каралийчев, С, 282.
2. Отделям плод, цвят, лист от стрък или клон; бера. — Ах, ето и слива. . Долавям един клон. Късам и ям. Т. Влайков, Пр I, 137-138. Голчо хванал върха. Взел да къса череши. Ран Босилек, Р, 124. Кой ниже наниз в градината? Кой гази босиляка и протяга мокра ръка към гергините? .. Едно тънко момиче къса едрите цветове. А. Каралийчев, ПГ, 130. Мен пък нареждат да търся из нивата колкото тикви са останали да ги късам и да ги нося при големия куп. Т. Влайков, Пр I, 296. Случи са един съботен ден като минуваше през сеитбите с учениците си, и те понеже били гладни, късаха класове и като ги стриваха с ръце ядяха зърната. Н. Михайловски, ССИ (превод), 119.
3. Правя да се съдере, да стане негодно за носене, за употреба. — В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Чудомир, Избр. пр, 78.
4. Прен. Непрех. Разг. Прекратявам рязко и категорично връзките, отношенията си с някого или с нещо. Ядът на Ивайло беше минал, пък и нощта му даде добър съвет: да не къса с болярина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 457.
5. Прен. Разг. Поставям слаба бележка на изпит. — Колко пъти са те късали на изпит? ВН, 1959, бр. 2521, 4. — Извинете. Има ли още студенти за изпит? — Има още четирима души. Двамата влязоха след нас, двамата чакат. Професорът закъсня и е доста сърдит. Къса! Ст. Мокрев, ПСН, 99.
6. Прен. Обикн. за мъчително чувство — пронизвам силно, причинявам остра болка; раздирам. Люта мъка късаше детското сърчице и никой от тези възрастни мъже не знаеше това. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 382. Съзаклетниците чакаха, скрити в завесите, да чуят условния знак — люто недоумение късаше мисълта им. Н. Райнов, ВДБ, 146. Не, не може да я остави сама на света. Той усещаше как тежка мъка души гърлото му, как безпомощен бяс къса сърцето му. П. Вежинов, ДБ, 80. — Булка, ами ти? Не искаш ли да си додеш, къзъм? Нонка пламна и се изви на една страна. Срам и мъка късаха сърцето и. И. Петров, НЛ, 195.
7. В израз та ме къса след друг глагол. За означаване на много висока степен на изразеното с този глагол действие. Та ти казвам, сватя, сбъркали се бяхме с нашия кюлюстюрен, .. Топеше ме готованинът му, та ме късаше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Биеше ме, та ме късаше. късам се страд. Цвете се къса, Нине бе, дорде е росно, / мома се люби, Нине бе, дорде е млада. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 99. Собират цвета му [на ландиша] не с пъпчицшпе .., но късат ся само листцата на цвета му. ЦВ, 1859, бр. 443, 4.
КЪ̀САМ СЕ несв., непрех. 1. Разделям се, ставам на късове, на части. По се жънеше на хладно — през деня житото се напичаше, въжето се късаше, зърното се ронеше. Ил. Волен, МДС, 13. —Лесно ли се научи да тъчеш? — Лесно то! Колко съм плакала... Едни пусти жички се се късаха... щом блъсна совалката и те се скъсат... Г. Райчев, ЗК, 42. Доста дълго гледахме как облаците се късаха и раздираха, образуваха пролуки. Ив. Вазов, Съч. XV, 147. Но ако животните са много стари и най-паче ако много са работили и са придобили недовършена тлъстина, тогда месото им е кораво и се къса. ЦВ, 1857, бр. 342, 164. Много пъти се случава, щото тестото от пшенично брашно не може да са точи и разтяга, напр. за петури или др., но са троши и къса. Ступ., 1875, бр. 4, 32. ● Обр. Слънцето бе залязло отдавна и здрачът незабелязано заливаше стаената влашка шир. Само някъде в далечината се чуеше цвилене на жребец, ала и то трепетливо се късаше и глъхнеше в предвечерната тишина. Ст. Дичев, ЗС II, 9. Тя не плака, мислите ѝ се късаха, обземаше я някакво тъпо равнодушие, изпод което мъката ѝ тлееше като жарава заровена с пепел. Й. Йовков, ЧКГ, 305.
2. За дрехи, обувки и под. — ставам на дупки, на парцали от носене, от употреба. Свикнали бяха и с водата, която изнасяха от няколко чешми дълбоко в деретата край селото и палтенцата на децата се късаха най-напред на гърба. Д. Фучеджиев, Р, 41. Ново не можеше да се купи, а старото се късаше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. Защото той си беше със скъсаните само, с които ходи по гората, и с mue, що ги беха направиле за сватбата; а пък в ратайлъка дрехите се най-късат и дерат. Т. Влайков, Съч. II, 102.
3. Прен. С предл. от и същ., означаващо чувство. Преживявам някакво чувство много силно, много мъчително. Работата вървеше бавно, понеже липсваха работници. Чернев се късаше от яд. К. Калчев, ЖП, 225. — Тя [Теофано] разказваше с ненавист за всичко, що бе ласкала, обичала и косвала с пръст някога, а после ридаеше, късаше се от мъка. Н. Райнов, ВДБ, 176. Понякога на разходка с него [Тъкачев] извеждала отделението си и учителката Староселска. Вечер, на връщане, те се разхождали самички по шосето. Станка изгаряше от съмнение, топеше се от мъка и се късаше от ревност. Защо излиза той със Староселска? Има ли нещо между тях? Г. Караславов, ОХ I, 59.
4. Разг. С предл. от и същ., означаващо действие, или със следващ глагол и съюз да. Много силно, енергично извършвам означеното действие. — Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири. К. Петканов, ОБ, 254. Разправяше [Джена] нещо на Дафина и на всеки две думи се късаше от смях. К. Петканов, ДЧ, 262. Кучетата се късаха от лай и раздираха нощта. К. Петканов, СВ, 88. Прибери детето, че се къса да плаче.
5. В израза та <и> се късам след друг глагол. Разг. За означаване на много висока степен на изразеното с този глагол действие. Утешават я жените, и мама я утешава и раздумва, сякак се мъчат да я разнемат от мрътвеца, а тя не ще и да чуе, —плаче та се къса. Т. Влайков, Съч. II, 40. Девет годин от село [козарят] се губил, девет пари в село не донесъл. Но си дошъл с една чудна свирка. Щом я вземе и щом я надуе, всичко живо скача, та се къса. Ран Босилек, Р, 90. Петелът на чичо Милан кукурига, та се къса. Иска му се да заглуши трелите на пролетните птици. С. Таджер, ПНМ, 8.— Тежко се живееше едно време и ако понякога хората пиеха и викаха, та се късаха, то беше от мъка, от грижи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 149. Такива приказливци [като Зеленко] всичко знаят, от всичко разбират и за всичко първи се произнасят. За него в ротата казваха: лъже, та се къса. Ив. Хаджимарчев, ОК, 399. Една бабичка с торба на рамо, .., ходеше от врата на врата из нашия град.. Посядваше по вратятя дето имаше жени, плачеше и се късаше като приказваше как е била в село, и как е достигнала на това състояние. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 52.
◊ Да си късаш главата. Разг. За изразяване на неприятно чувство от някого или от нещо много противно, гнусно, неприятно. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Неомесени, с живо брашно между листата, неопечени и сладост нямат никаква. Чудомир, Избр. пр, 101. Късай и (па) хвърляй. Разг. Направи жертви, за да се отървеш, да избягаш от нещо или от някого, ликвидирай изведнъж, решително и без колебание с нещо или с някого. Разбереш ли, че твоят избраник не е подходящ за другар в живота, късай и хвърляй — казва народната мъдрост. ВН, 1959, бр. 2526, 2. Къса ми се сърцето. Разг. Обикн. с предл. от и същ. за чувство. Страдам, измъчвам се. А там [по домовете си] клети майчици, сироти дечица останали без бащи, безпомощни немилостиво мрат и гинат от ръждявий татарски нож! Как кажи ми сега, Петре, как да ся не къса сърцето ми, като гледа това? Ил. Блъсков, ИС, 50. Истина е, че когато четеш в тези описания страданията на българете, сърцето ти се къса от жалост. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 3. Сърцето му се късаше от неутолен гняв и от някакъв непреодолим страх за Ния. Д. Талев, ПК, 224-225. Късам нервите на някого. Силно дразня, нервирам някого. Сираков беше забравил нетърпението, с което той и моряците очакваха сушата. .., — за да се спасят от непоносимия страх от смъртта, . ., който ги караше да умират мислено всяка секунда, .. и късаше нервите им. Н. Антонов, ВОМ, 152. Четвърт век без война, а четвърт век не преставаме да я гледаме, слушаме, четем. Да ни къса нервите, с една дума. В. Мутафчиева, ИКМ, 120. Късам от гола душа. Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. Тридесет и шест хиляди лева е броил. Късал ги е от гола душа, отгладувал ги е! Г. Караславов, Избр. съч. I, 327. Късам от залъка на някого. Разг. Вземам от най-необходимото, от средствата за насъщната храна на някого. — Бре хей майчин сине, — и обърна се баща ми към въображаемата фигура на Хреля — че като си имал намерение да ме оставяш, защо не го направи това по-рано, та да не късам от залъка на децата си за тебе? Ст. Чилингиров, ХНН, 117. Късам от залъка си. Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото или от храна, за да имам средства за нещо. Ще обърне ли внимание на Здравковото бръщолевене за някакъв лимон? Сега, .. когато работните хора късат от залъка си за утрешния по-хубав хал на децата си? Цв. Ангелов, ЧД, 184. Късам си косите (косата). Разг. 1. Изпитвам силна скръб за нещо (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). Сред лято по двора около къщи складени снопи на купни чакат да се върхат, а отвън на чардака се прострял на носило баща му, майка му си къса косата и нарежда. П. Тодоров, И I, 132. Аз я утешавах, като и описвах моите страдания; но тя не щеше да чуе нищо, само викаше и късаше косата си. В. Друмев, НФ, 98. 2. Горчиво съжалявам, разкайвам се за нещо. — Ще се оженя или ще се убия! .. — Слушай! .. — бива ли за такива глупости да се откажеш от висше образование? .. — Опомни се, Шура! Ще си късаш косата един ден. Ще пропаднеш. Г. Стаматов, Разк. II, 46-47. Големите хора са толкова майстори на приказки, че и ангел да си, пак ще те прелъстят, щом поискат. Пък сетне, ако искаш, късай си косите, ако искаш, иди се удави. Ст. Чилингиров, ПЖ, 137. Късам си сърцето. Диал. Изпитвам голяма скръб; страдам, измъчвам се. Хълцаше той и са подземваше, като годиначе дете, .. — Не си късай сърцето, братко! ..; сички ще отидем там; бог да ги прости, гдето са легнали. З. Стоянов, ЗБВ I, 334-335. „Докога, синко, ще плачеш, докога, чедо, ще жалиш и ще си късаш сърцето, като ни гозба поглеждаш, ни легло. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 59. Късам сърцето (душата) на някого; Разг. Причинявам скръб, мъка, болка на някого. Само го чувала как жално вика майка си и плаче с глас. Това като че беше по-страшно и от крясъците, късаше ти сърцето. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 325-326. — Пей Едрей, пей Добромире! — извика Райко — па да става, каквото ще! .. Звуците се откършваха ту ниски, ту се издигаха и късаха душата със спотаен вопъл. Ст. Загорчинов, ДП, 59.