КЪ̀САНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от късам и от късам се. Чуваше се само шум от грубо късане меса и лакомо млащене. Ив. Вазов, Съч. XI, 126. Взех му и сухарната торба, .. Хубава ли е? Хубава зер — специална, есесовска. Няма късане. П. Вежинов, ЗЧР, 29. При звуковия филм се допускаха някои дефекти, .. Поради чести късания лентата се скъсяваше и не съвпадаше с говора — артистите отваряха уста, а говорът ги следваше със закъснение. П. Мирчев, СЗ, 163.