КЪ̀СВАМ, -аш, несв.; къ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. къ̀снат, св., прех. Остар. и диал. Хапвам кусвам. — Хапни, бате, хапни малко, / колкото ти ѝ сладко, / нашто ясте, знаеш, е сладко: / Я късни си малко. Ц. Гинчев, ДТ, 86. — Виж, нося ти пиленце пържено, баклава... Късни си, хапни си малко! Д. Спространов, ОП, 124. Три дни не сум къснала залък лебец. Нар. прик., СбНУ X, 132. Домакините яле от гозбата, а старецот не пресегнал ръка да земит от нея, не сакал да къснит баре. Нар. прик., СбКШ, 22.