КЪ̀СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от къс. Госпожа Ничова беше нисич-ка, дребна жена, махаше бързо-бързо късичките си ръце, лицето ѝ c издути бузи цяло се движеше. Д. Талев, И, 492. Късичък човек, с къс врат, къси крака, къси ръце, съвсем късо същество, седеше до жена си. Д. Немиров, Д № 9, 72. Облечената лекичко, по домашно, в някаква тясна късичка рокля и обута в меки червени пантофки на боси, бели крака, госпожа Парапанова имаше бедрата и бюста на Венера Милоска и главата на истинска Рафаелова мадона. Д. Калфов, Избр. разк, 277. Става късичка почивка на една полянка, дето подновиха силите си с водка и малко шунка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144. — Какви пътища изходихме, Иване, в нашия отрязък от време? Какво научихме и до какви заключения стигнахме?. . Вместо да отговоря на тези въпроси, .. ще ти разкажа една късичка повест. Ем. Манов, ПС, 34.