КЪ̀СНА, -еш, мин. св. -ах, несв. и св., прех. Диал. Откъсвам. Мъчно ми беше да гледам воловете как от ден на ден изпусталяваха все повече. Трябваше да рискуваме. Или да одерем кожите им за цървули или пък някак да къснат зеленинка в чуждата гора. Кр. Григоров, Н, 206. Тя къснеше от това дръвче няколко зърна, къснеше от друго и си диреше компания. Кр. Григоров, ПЧ, 130. Колкото и бедна да беше растителността, овцете все чоплеха по нещо, но козите не се спираха на едно място. Риджа, по-дяволитата, .., гледам я, покатерила се на едно полегнало дърво, късне лист или филизче. Кр. Григоров, ОНУ, 34-35.