КЪСНЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) късня̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) късня̀л, -а, -о, мн. къснѐли, несв., непрех. Остар. и диал. Закъснявам; окъснявам. — Там, оттатък в кръчмата пеят. — Туй е хрипавия глас на Ашик Али. До дълбоки полунощи той къснее по кръчмите. П. Тодоров, И II, 41. Отговорът на редакцията къснееше. Той се безпокоеше мъчително. Ив. Вазов, Съч. XI, 143-144. Казаха една вечер, че драгоман Кольо иде. Иде, но Цвята няма — умряла! .. Клетият Божко плака като пеленаче. .. Окъхъри се момчето, не му спореше вече ни на жетва, ни на оран. . Спре сред равно къре, дигне глава и гледа-гледа, балкана гледа. И ден че минува, че работа къснее — не мисли. Ц. Церковски, Съч. III, 189.