КЪ̀СНИЧКО. Нареч. от късничък. Късничко вечерта на нашите пътни врата се почука три пъти. А. Страшимиров, А, 188.— Ако ти дойда на гости, ще ти бъде ли удобно да ме приемеш? Ще си поприказваме.. .
— Защо не! Само че аз късничко се връщам. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Съжаляваше бай Пондю за това безвъзвратно отшумяло хубаво старo време и намираше, че се е родил малко късничко и че ако беше се родил преди двайсетина години, съдбата му щеше да се сложи другояче... Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. — Вашите хазяи, .., ей оттатък живеят, зад преградата, ама още ги нема, щото ще се приберат по-късничко. Н. Русев, П, 129.