КЪСНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Закъснявам. „Събрали сме се отбор момци коладници, де рано ранили, де късно къснили, сред нощи полунощи, дълго пъти пътували, . ., дошле сме на този брат домакин.“ Ил. Блъсков, С, 28. Жъни, невесто, наваляй, / нивата да дожънеме, / че думат мама и mama / наесен да та разпадат, / че не си млада невеста, / на ми си дива кошута. / Заран си рано ранила, / вечер си късно къснила — / бели ти поли се роса, / ситни ти зъби се трева. Нар. пес., СбНУ XLIV, 396. Пък я съм, мамо, мъничка, / не мога рано да ръня, / и вечер късно да късня. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 45.