КЪСОВРА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има къс врат. Противоп. дълговрат. Противно му беше [на колоездача] да гледа тия късоврати, затлъстели борци с лъснати от олио тела, които се гърчат на поляната, сплели ръце и крака. Ив. Давидков, КХП, 32. Напред вървеше късоврат, нисък, по пълен матрос с бакенбарди. Гр. Угаров, СЗ, 20. Откъм пътната врата се задава ниска късоврата старица, леко приведена. Н. Каралиева, Н, 74.