КЪСОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който има скъсена, разширена форма на главата. Противоп. дългоглав. Сред тях [траките] е имало и дългоглави, и късоглави, и високи, и дребни, no-скоро средиземноморски типове и вероятно кестеняви, за което свидетелствуват стенописите от Казанлъшката гробница от IV век пр. н. е. HTM, 1961, кн. 12, 5. В зависимост от признака, който вземаме като основен, породите [говеда] се разделят на различни групи в зависимост от устройството на черепа — на късоглави, безроги и правороги. Кр. Генджев и др., Ж, 8.