КЪСОГЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който страда от късогледство. —Не се докачайте: бай Иванчо се припозна, понеже е късоглед и без очила ясно не вижда на един разкрач. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 147. — Знаете ли, господине, аз съм много късоглед единадесет диоптъра. Но с очилата гледам добре звездите всяка поотделно. Н. Драганов, ТМС, 54. Арон беше късоглед, толкова късоглед, че като протегнеше ръка и разпереше пръсти, не можеше да види два или три пръста е разтворил, а като четеше, тъй приближаваше буквите до лицето си, че отваряше ту едното, ту другото око, .., защото не можеше да събере толкова близо погледа на двете си очи. А. Дончев, СВС, 89. Така също не е добре да ся оставя детето за много време затворено у стаята, зачтото то вътре лесно би могло да ся приучи да гледа и да различава само близни нечта, та така би станало късоглядо. Лет., 1974,89. // За око, очи — който има недостатък да не вижда ясно по-далечни предмети. Сам той [Боби] беше сух, с дълги ръце и крака, с късогледи очи, които непрестанно мигаха в роговите рамки на очилата. М. Грубешлиева, ПП, 55. Клиентът свали пенснето си, .. Той сложи пенснето в един кожен калъф. . Пообърна се малко и се загледа в бръснаря Владо го погледнаха две късогледи, почти певиждащи очи. Д. Спространов, С, 16. Тя стоеше пред една отворена врата в мазето, вдигаше над главата си горящата свещ и се взираше с късогледите си очи. В. Геновска, СГ, 163.

2. Прен. Който не е предвидлив, далновиден; непрозорлив, ограничен. Имаме право, мислим, да назовем такива историци ако не повече, а то поне късогледи. М. Дринов, ППБН, 65. Правдата изисква да кажем, че във Въсток, при вейте нелепости на разкошни царе и при вейте раздори на едно късогледо духовенство, умственото развитие до-тогаз не бе изпаднало както в Запад. Ч, 1870, кн. 1, 15. // Който е резултат от липса на предвидливост; непрозорлив, недалновиден. Към средата на XIV в. проличали ясно непоправимите последици от късогледата политика на Йоан Кантакузин, който пръв потърсил помощта на турците, заслепен от честолюбивите си стремежи за овладяване на византийския престол. ТВ I, 121. Опиянени от късогледото патриотарство, правителствата и на трите съюзни държави бяха упорити максималисти в своите претенции. К. Константинов, ППГ, 236.

3. Като същ. а) Човек, който страда от късогледство. След малко в стаята влезе млад човек с ниско подстригана брада и пенене на очите — те гледаха с разсеян, невиждащ поглед на късоглед. Д. Спространов, С, 59. Отбягването да се носят очила може да предизвика, особено при силно късогледите, сериозни повреди на окото. Физ. X кл, 1951, 150. Късогледите могат да приблизят предмета на два пъти по-малко разстояние към окото, напр. на 10 сант., без да ся смали точността на изображението. И. Гюзелев, Ф, 305. б) Човек, който е недалновиден, ограничен, непредвидлив. Може ли да са сполучи да са направят независими провинциите в Европейска Турция?. . За да отговорим и в трите отношения на този въпрос, ний трябва да размислим върху онова, което никак не помислюват късогледите, които са хвърлили наяве въпроса. СП, 1876, бр. 14, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)