КЪСОГЛЀДСТВО, мн. няма, ср. 1. Недостатък на зрението, при който не се виждат ясно по-далечни предмети и изображения. Откъм планината беше се спуснала гъста мъгла — както често се случва пролет в столицата — и аз, със своето късогледство, едва различавах предметите на няколко крачки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 234. Той често сваляше очилата си, .., за да си починат късогледите му очи. Той доби това късогледство, когато, .., трябваше да прислужва в една вегетарианска гостилница и само нощем да чете при слаба електрическа крушка. М. Грубешлиева, ПП, 229. Дефекти в зрението като късогледство и далекогледство трябва навреме да се коригират. Н. Манчева, ЛФ, 367.
2. Прен. Непредвидливост, отсъствие на далновидност, ограниченост. Ние сме убедени, че мнозина ще бъдат изненадани от скъпия дар, който се поднася на литературата ни чрез стихотворенията на Дим. Бояджиев, още повече, че неговата непопулярност до известна степен се дължи на късогледството на някои наши литературни критици. К, 1927, бр. 113, 2.