КЪСОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица, насекомо и под. — който има къси крила. Противоп. дългокрил. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. К. Тулешков, НЗ, 59. Нямало нужда с бързо летене да избягват атаките на хищен неприятел, крилата не се доразвивали, а обратно, в живота преуспявали и оставяли потомство и по-късокрилите птички. Н. Боев, Г, 93-94. Късокрило насекомо. Късокрил бръмбар.