КЪСООПАША̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има къса опашка. Противоп. дългоопашат. Когато кучето било малко, магарето настъпило опашката му и тя изсъхнала наполовина. Тогава дядо Мирю отрязал изсъхналата част с ножица. Така Гужук остана късоопашат. Ем. Станев, К, 23. Срещнаха гривесто късоопашато, дебелокрако и тумбачесто конче. Ст. Даскалов, ЕС, 175. Късоопашати овце. Късоопашата птица.