КЪСОУ̀М, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е достатъчно умен, хитър, съобразителен; късоумен. Противоп. дългоум. Ние, дребните хора, сме късогледи и късоуми. Ив. Вазов, Съч. IX, 62.
