КЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до къща, дом. Той [Евгени] излезе на двора по лятна фланелка, като с тихи стъпки мина по коридора край спалнята на хазаите си и внимателно отключи къщната врата, за да не ги събуди. Д. Ангелов, ЖС, 81. Същата нощ Пишен Георги се прибра късно, седна на къщния праг и се замисли. К. Петканов, СВ, 88. И изведнаж от къщата ми изчезнаха нашите интимни и сладки грижи за градинката, за летните разходки, за къщната наредба. Елин Пелин, Съч. IV, 148-149. Снахата, . ., ще реди и нарежда по къщните полици на една страна скоро ганосаните за Великден сахани, на друга страна своите хубави труфила. Ил. Блъсков, СК, 33. Когато прилежаваш за различни къщни вещи, требе да ходиш от едната одая в другата. Псих. 1861, 62. Къщно дворче. Който се отнася до домакинството. Къщната работа падна на двете мамини ръце, но мама не се оплакваше на никого. Напротив, стана още по-усърдна и работлива. К. Калчев, ПИЖ, 101. Идеше тежка, гладна зима, а Станка оставаше сама, всички къщни грижи падаха върху нея. Г. Караславов, ОХ II, 435. Друго сичко беше изпохарчено за къщни потреби и за даване, а най-много за пиене. Т. Влайков, Съч. II, 93. Жена, деца в къщи са изпотрепваха да работят, хем чужда работа, за да могат от малко-малко да спомагат за къщните разноски. Ил. Блъсков, ПБ II, 63.
2. Който е свързан със семейството, рода, фамилията; домашен, семеен. За какво да я заговори? За къщните работи не му се щеше да отвори дума, за хората и седенките му беше чоглаво да продума пръв. Г. Караславов, Тат., 129. „Как ти се струва, да те попита жена ти иронически за една такава клевета, която ти не си и сънувал? .. И както и да ѝ отговориш, тя не ще може да се успокои .. Развали ми с тия думи къщния мирен и тих живот.“ Ц. Гинчев, ГК, 157. Сам-там из Каменград блести / залутан огнец плах, като че да вести, .. / че празник къщен ощ празнува челедта. Π. Π. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 116. Треба [хората] да ся трудят да придобият един радостлив характер, който докарва всякога къщното благополучие. С. Доброплодни, З (превод), 29,3. За обувки, дрехи и под. — който е предназначен за носене в къщи; домашен, неофициален. Той, [Никола Захаров] светна лампата в широкия хол, . ., обу къщните си пантофи и се отправи на пръсти към стаята на сина си Милко. Д. Ангелов, ЖС, 127. Замени къщната си престилка с по-нова. К. Петканов, ОБ, 154. А Асен в пантофи и облечен в бяло къщно палто с широко разкрит нагръдник. . спрял беше до прозореца. А. Страшимиров, Съч. I, 228. Къщни дрехи.
4. Остар. и диал. Домашен (в З знач.). Като дойдоха младоженците до пътната. . врата, домашните жени дадоха на невестата под дясната ѝ мишница един пешник къщен хляб. СбНУКШ ч. III, 101.
5. Остар. Домашен (в 5 знач.). Той беше донесъл в тукашния Индустриален музеум разни събрани обекти от Турско, с които искаше да докаже на европейците, че ония страни не са биле без своя индустрия, а са имале и ся е опазила и до днес къщната индустрия между българите. Лет., 1874, 239.
6. Като същ. къщни<те> мн. Обикн. членувано. Остар. и диал. Близките, с които едно лице живее в една къща, в един дом; домашни. Затова и Юрданица, и хаджи Ровоама, и сичките къщни с· неволна радост видяха, че се показа доктор Соколов на вратата. Ив. Вазов, СбНУ II, 92. Чичо Стайко и без това насила крепи къщата и общото в къщи и зговорта между къщните. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 122. Къщните са пременени с великденските си дрехи и готови да посрещнат секиго, който ще им дойде на гости. СбНУ VI, 230.
◊ Къщна муха. Дребно двукрило насекомо със сивочерен цвят, което е разпространено в областите с топъл и умерен климат, главно в жилището на човека и е преносител на инфекциозни и паразитни болести. Musca domestiса. Всички ли мухи снасят яйца? Няма ли живородни мухи?.. Ако е въпросът за къщната муха .. — тя снася яйца. ПН, 1935, кн. 8-9, 142. Къщни животни. Остар. Домашни животни. Таквизи [питомни животни] са зват добитъци, говеда, къщни животни. Т. Шишков, ПХ (превод), 31. Дави [тигърът], погубва стада на къщни животни. Д. Попов, СбРС (превод), 102.
~ Къщно огнище. Остар. Домашно огнище. Животът на един българин, неговият имот, .., неговата колибка, честта на къщното му огнище, .., са изложени на произвола на най-последния мюсюлманин. НБ, 1876, бр. 38, 147. Къщно пиле. Разг. Човек, който по-голямата част от времето си стои у дома си, който не обича да излиза от къщи; домашно пиле. — Какво ще ходя навън да се блъскам из света и да мръзна. Аз съм къщно пиле, свия си главата под крилото, дремя. П. Тодоров, Събр. пр II, 241.