КЪ̀ЩИЧКА ж. 1. Умал. от къща (в 1 знач.); къще, къщенце, къщица, къщурка. Къщичката, ниска и продълговата, чисто варосана отпред, със сини первази около прозорците — спретната и хубава, „да я шибнеш, ще тръгне“ — такваз стана тя, откато влезе в нея Минка. Й. Йовков, ЖС, 17. Татък, дето планината отведнъж се скършва, за да завие в дълбока полудъга на запад, се гуши в падината село Стубел. Къщичките му, разхвърляни между облите възвишения, приличат на дребна челяд всред корави възглавници. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Къщичке на дните златни, / кът свиден и мил! И за царските палати / не бих те сменил! Ран Босилек, Р, 29. — „Либе ле Гюро, либе ле, / що ми се види къщичка / късичка, още тесничка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 970.
2. Сандъче с форма на малка дървена къща, предназначено за гнездо на птици и поставено обикн. на дърво. Класната им наставница пък обожаваше пойните птички, .. Тя нареди всеки ученик и всяка ученичка да екове по две дървени къщички и да ги окачи на две съседни дървета в близкия парк. Тонич, ББК, 22. Нима не би могъл всеки парк и градина, и то не само в столицата, но и в провинцията да бъде под патронажа на някое близко намиращо се училище, което да постави голям брой птичи къщички? ВН, 1958, бр. 2063, 4. Членовете на командата „Зелени патрули“ изработиха къщички за птици, хранилки за полезния дивеч, грижат се за гнездата на прелетните птици. Е, 1981, бр. 24, 1.