КЪ̀ЩНИЦА ж. Остар. и диал. Къщовница; домакиня. Къщата все чиста, все преметена, .., втора къщница като нея не може да бъде. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 393. Па покрай пестовната и къщницата си жена, наскоро ся замогнал и ся прочул като имотен чловек. Й. Груев, КН 4, 9. При тях се приближи тъща му — майката на покойната Божана .. — Ти не плачи, баби! Прежали Божана, па си намери къщница — така се не живее. Елин Пелин, Съч. II, 18. Той не туря крак на стремето, минава под шията на коня и премята ръка през кръста на Билянка. — Не се плаши! .. Билянке, ще ми станеш ли къщница? К. Петканов, ОБ, 6.