КЪ̀ЩНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Домакинство1 (в 1 и 2 знач.); къщовничество. Нищо друго не помага толкоз, за да предварди ново къщничество да не падне в сиромашия и бедност, колкото економията в управлението на домашните работи. Ступ., 1875, бр. 4, 32. Но не мислете, мили четци, че Питомийский поп настоявал, за да научи селяни само на харно къщничество и на харен поминък. Й. Груев, КН 4, 57. Къщничеството ѝ [на майката] отваря доста работа, за да ся труди и телесно, и душевно; тя е ангел пазител, ангел за ряд и за домашне благополучие. Й. Груев, КН 7, 22.