КЪЩУ̀РКА ж. Умал. от къща; къще, къщенце, къщичка, къщица. Гичка вароса отвън и отвътре къщурката с изгнилия и разкривен чардак към дворчето и къщурката се бялна. Ем. Станев, ИК III, 137. Коларят подкара бързо по вече равния път и два завоя по-нататък, иззад висока, отвесна скала се показаха разхвърляните къщурки на малко селце. Д. Талев, ГЧ, 112-113. Изгледът на града отдалеч бързо се изменял. След няколко години двуетажни сгради започнали да стърчат сред празни места и ниски къщурки. П. Мирчев, К, 44.