КЬО̀РАВ,-а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. 1. Сляп. Запомни от мене, .., съставиха до. говор за друга, по-голяма война. Но кой е виновен? Народът ли, .., или техните майки и ясени? Или тези, дето се върнаха кьорави и сакати? — Ръцете на Инджето се разтрепераха, кафето се разплиска. Ст. Мокрев, ЗИ, 83. — Сила ни е кончето! Кьораво е малко с едното око, но нему Кралимарковият ат му се пада вуйко. Д. Талев, ПК, 367. — Ами ти като ще купуваш, кьорав ли си да видиш, каква е стоката! То не е дини, а тикви. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9. — Девет години да лежиш, любе ле, / да лежиш, да не умираш, / кьорав стените да пипаш, любе ле, / и се за мене да питаш. Нар. пес., СбНУ XLVI, 195.
2. Прен. Само с няма или с гл. с отриц. Никакъв, нито един. На воденицата няма кьорав мливар, воденичарят клепва един камък. Й. Радичков, ББ, 15. Може цял ден да обикаляш къра и да капнеш от умора и пак да не видиш кьорав заек. Г. Мишев, ЕП, 95. — Ще ви изпратя донейде — знам един път за Севлиево, настрани от друма. По него кьорав турчин няма да ви срещне. Ст. Дичев, ЗС II, 712. Тя нямаше ум да разбере, че баща и е скъперник, от който не можеш откърти кьорав грош. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Имаше един хан с триста оджака и толкова голям двор, че свободно побираше цял полк войска. Но сега кьорав оджак не се вижда. За двадесет години всичко е изравнено със земята. Г. Белев, ПЕМ, 108.
3. Като същ. кьораво ср. Разг. Облага, изгода, получена без труд, без усилия; аванта. Лош свят се извъди, Танке, лакомия безкрайна! Всеки дири кьораво и като не го намери — хората му криви. Чудомир, Избр. пр, 217. Хората се изпровървяха. Знайш ли там какъв хубав хляб има, какви гозби са сготвили и щого вино ще се пролее? Защо да опущим това кьораво? Ил. Волен, ДД, 153-154. Когато след няколко дена ма изкараха на изпит с mue дрехи, забавиха ма малко, защото ловченските момчета, в които имаше повече кьораво, имаха преднина. З. Стоянов, ЗБВ III, 117.
◊ Диря от кьорав очи. Разг. Ирон. Мъча се да постигна нещо невъзможно, неосъществимо. Изваждам / извадя на кьоравия (кьоравите) очи. Диал. Ирон. Обикн. в св. Нищо не свършвам, не мога нищо да направя, полагам безрезултатни усилия. Като кьорав кон през <турски> гробища вървя. Простонар. Без да гледам, без да обръщам внимание на нещата около себе си вървя. Кьорава ми е кобилката за някъде. Диал. Не ми се отива някъде. Кьоравата неделя (сряда, събота). Разг. Време, когато човек е решил да се ожени, без повече да мисли и да се колебае. Една мома, като дошла кьоравата неделя, дала дума на няколко момци. Нар. прик., СбНУ VIII, 44. Кьорава софра. Диал. Нещо, от което всеки взема колкото и когато му падне, без ред и сметка; кьорсофра. Кьорав и кьопав (сакат); <и> кьораво и кьопаво (сакато). Разг. Пренебр. Всички, включително и най-неспособните и негодните. — Вярно, че днес у нас и кьораво, и кьопаво се е заловило да пише книги за деца, и то не от някакви духовни, а от материални подбуди. К. Георгиев, СбАСЕП, 214. — Какво има, бе? — Музиката иска да платиш. Ще си отиват. Вън е калабалък, кьораво и сакато се е насъбрало .. — Да чакат! Може да потрябват. Ем. Станев, ТЦ, 114. Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Днес кьорав и сакат службаш иска да стане, тъй ли? Ив. Вазов, Съч. XIX, 22. Кьораво пладне. Разг. Следобедна закуска. Дядовите Славчови копачки оставиха мотиките и седнаха на слога да си похапнат кьораво пладне. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. На кьоравите сметка давам. Диал. Задрямал съм и клюмам. Удрям / ударя кьоравото. Разг. Успявам да придобия, да спечеля нещо по лесен начин, без особено усилие или без разноски. От целия спор разбрах следното: че съм голям късметлия и съм ударил кьоравото, като съм купил холандска машина. П. Незнакомов, СП, 241. Важното е ние първи да сме там, първи да продадем. Та тук има десетки хиляди тона жито. Който изпревари — той ще удари кьоравото. П. Спасов, ХлХ, 201.
— От пeрс. прeз тур. kör.