КЬОРКЮТУ̀К нареч. Само в съчет. с п и я н. Пренебр. Твърде много, мъртво (пиян). — Защо си ми докарал тоя пияница тука? Я го дигни no-скоро, че ще омърси канцеларията. — Че Вие заповядахте, господин началник, — каза покорно влезлият стражар. — Заповядах. Кьоркютук пиян ли ти заповядах да го домъкнеш? Ст. Чилингиров, ПЖ, 64. Всяка година на 14 февруари той ходи по лозята, подрязва лозите с лозарските си ножици и от сочните им пръчки след време протича оня живителен сок, който е веселял древните траки, правел е кьоркютук пияни славните мизийци. ВН, 1960, бр. 2639, 4.
— От тур. kör kütük.