КЬО̀РЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Слепец. По едно време стъпките [на жандармеристите] се доближиха съвсем до скалата. Един груб глас рече: — Да не е тук леговището им? — Кьорчо, не виждаш ли колко тясна е цепнатината? Кой може да се провре? Ем. Коралов, ДП, 140. А големият [камък] — от дълга прашка, бавно лети, силно бръмчи. .. и сам ти казва: „Варди се от мене“. .. И само ако си кьорчо, няма да го видиш. Т. Харманджиев, КЕД, 155. Ай, кьорчо, викам си, къде са ти очите, бре? Сп. Йончев, ЩД, 6.