КЬОСЀ, мн. -та, ср. Възрастен мъж, на когото не растат мустаци и брада; кьосав мъж. Внезапно иззад масата се повдигна едно мъничко, хило човече, с детинско, но старо и сбръчкано лице, по което нямаше никаква следа от брада и мустаци. Това кьосе, облечено в груби шаечни дрехи, шити на ръка, се казваше Марко и се ползуваше с голяма известност из околията. Елин Пелин, Съч. I, 18. Единът от тях само рязко се отличаваше от всичките други по отсъствието на мустаци. Той беше съвършено кьосе. Ив. Вазов, Съч. VII, 73. Ала от дясната му [на Сюлейман ага] страна стоеше на бял кон главатарят на хората му, човек без косъм по лицето, кьосе, и двете му ръце лежаха върху дръжките на пищовите му. А. Дончев, ВР, 32.
◊ Кога<то> на кьосето пораснат (поникнат) мустаци. Разг. Ирон. След главно изр. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Търся у кьосето брада и по дланта косми. Диал. Ирон. Проявявам прекалена придирчивост, искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно, върша нещо безсмислено.
— От пeрс. прeз тур. köse.