КЬОШЀ, мн. -та, ср. Простонар. Кът, ъгъл. Започнаха да прииждат и съседките. Всяка от тях носеше прясна пита и шише с вино или ракия, оставяха каквото носеха в едно кьоше и се залавяха да помагат на домакините. И. Петров, ОЗап., 34. Едрата фигура на чичо се клатеше из широката стая, той надничаше тук-таме по затънтените кьошета, скърцаше зъби и въртеше глава. Кр. Григоров, ОНУ, 16. Къде долното кьоше на градината Петър се прехвърли през смазания плет на харманя и закрачи бавно по зелената трева, огледвайки се плахо около си. Ц. Церковски, Съч. III, 114.
— От пeрс. прeз тур. köşe. — Друга форма: кюшè.