КЬОШК, кьо̀шкът, кьо̀шка, мн. кьо̀шкове, след числ. кьо̀шка, м. Остар. и диал. 1. Предна, отворена, покрита част на къщата. Къщите почти сичките са обърнати с лицето към восток, дето са намира по един голям кьошк, на който сядат и спат лете. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Той е много богат — има голяма къща в Копривщица, има воденица, ливади, стада, .. — Нищо той не върши сам, седи на кьошка и командува своята многобройна челяд. Лит. X кл, 133. Изправи се, излезе на кьошка пред покоите си. Долу, при нозете му синееше Проливът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 612. Гургул на кьошк седеше, / печено ягне едеше, / чървено вино пийеше. Нар. пес., СбВСт, 774.
2. Лятна къща извън града, обикновено в лозе. Капитанът настани щаба си в малък кьошк на долния край на лозето, до шосето. В. Ченков, ПС, 101. На чифлиците е имало обикновено хубави къщи, кьошкове, сараи или кули за гос-подарите-турци с широки градини за зеленчуци, .. и разни плодни дървета. Г. Бакалов, Избр. пр, 244-245. — А де той, твой баща, събира приятелите си на зефет? — При Салчовата воденица, в градината, на кьошка. Л. Каравелов, Съч. II, 8.
3. Покрита беседка, павилион. В дъното едва се долавяха очертанията на покрит кьошк, зашумен и уединен в прохладата на дърветата. П. Константинов, ПИГ, 105. Рекохме да пием с момчето по една водица. . Пийте! Пийте, че елате в кьошка да се повидим! — каза Джемалаа и самият той тръгна към кьошка — нещо като беседка до чешмицата, направена от стари дъски. Н. Хайтов, ШГ, 250. Малкият кей е безлюден .. Пейките са празни, кьошкът за музиката затворен. К. Константинов, ПЗ, 133.
— От пeрс. прeз тур. köşk.