КЮЛХАНЀ, мн. -та, ср. Остар. Негодник. — Защо съветваш кметовете да избират за депутати такива кюлханета? Ив. Вазов, Съч. VII, 97. Щом като долагат на председателя, че комитетът е дошъл, той излиза на вратата и пред всички посетители казва с характерната си грубост: „Тези кюлханета не ме оставят на мира.“ Д. Казасов, ВП, 146. Чорбаджиите обичаха даскал Стефана. Той е умен и разумен човек — си казваха те — не е кюлхане като другите даскали уж наука учат, а те само бунтове дигат. Д. Немиров, Б, 41. Вчерашно хлапе, запасало сабя — не можеш да му излезеш насреща. Бре стой! И аз съм човек! — Йок, ти си мужик! — Гледай ти кюлхане недно! Ал. Константинов, Съч., 290.
— От пeрс. прeз тур. külhani 'нeмирник; нeгодник, хулиган'.