КЮ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Къс от излян метал като суров материал. Наистина, жителите на тия села плавеха руда и я отнасяха в няколкото малки видни, .., които топяха рудата и продаваха кюлчетата желязо на самоковските маданджии по предварително уговорени цени. А. Христофоров, А, 74. Турците намерили кюлче злато, голямо колкото заешка глава, и по този случай устроили тържество. П. Делирадев, В, 199. В тях [шахтовите пещи] при сравнително невисока температура са получавали желязо непосредствено от руди във вид на късове, наречени кюлчета. К. Дойчев, МП (превод), 845.
— От пeрс. прeз тур. külçe.