КЮЛЯ̀Ф м. Остар. Вид островръха шапка, шита или плетена. — Ваше височество, кажете на българите да си ушият жълти джубета и да си купят зелени кюлафи. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 175. Това бяха десетина турски войници, .. Млади, здрави момчета, .., с леки кюляфи на главите. Й. Йовков, Разк. II, 109. Щом го [арнаутина] видиш да отива къде воловете, .., да ми сториш хабер, че да гледаш как ще му се търкаля кюляфът. Ц. Гинчев, ГК, 51.
◊ Виж му акъла (главата), че му крой (скрой) кюляф. Разг. За глупав, несъобразителен човек. Кроя кюляф някому. Разг. Замислям нещо лошо за някого, правя план, как да му причиня неприятност, да му навредя, да го изложа. Ето какъв кюляф кроеше той на Иванча: Сега, казваше си Пенчо, имам си зет и каквото разбрах, той имал и парици, ще го търпя, .., дорде си го добре пооскубя. Ил. Блъсков, ПБ II, 49. Нахлузили са ми кюляфа до раменете. Диал. 1. Принуден съм да изпълнявам тежки задължения. 2. Понесъл съм някаква загуба; навредили са ми в нещо. Скрой му кюляфа. Диал. За изразяване на учудване, възмущение от глупостта, негодността на някого; виж какво представлява, прецени го. Скроявам / скроя кюляф някому. Разг. Нарочно създавам неприятност на някого, злепоставям го, излагам го, без той да е виновен, или го въвличам в беда. Бай Стоян веднага тръгна за дюкяна си, като продума от вратата: — Ще ни скроят някакъв кюляф, но да видим, какъв ще бъде. Ст. Чилингиров, ХНН, 86. Най-напред ще изпратя онзи мухльо на лагер, има къде да го уловя, знам аз, такъв кюляф ще му скроя, че даже и самият той няма да се усети откъде му е дошло. В. Нешков, Н, 447-448.
— От пeрс. прeз тур. külyaf.