КЮМЮРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Въглищар. Други прослойки рая, които изпълнявали особени задачи, били дервентджиите, които пазели проходите: ..; кюмюрджиите, които произвеждали дървени въглища. Ист. X и XI кл, 100. Ако, обаче, горението на дървата стане под такива обстоятелства, щото само кислородът и водородът да ся изгубят, .., то тогава дървата стават на кюмюр. Кюмюрджиите като правят кюмюр, съобразяват с това начало. ИЗ 1877, 1881, 187. По-добре в село чорбаджия, а не в град кюмюрджия. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 57.
◊ Кога стана кюмюрджия и кога му гъза (задника) почерня. Диал. Вулг. Подигр.; Кога стана кюмюрджия, кога се очерни. Разг. Подигр.1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. — Мене ли ще пъдиш бре, кучи сине!— кипна отново Кабака. — Баща си, а? .. От хората ако нямаш срама, барем от господа! .. — Кога стана кюмюрджия, кога се очерни! — подхвърли подигравателно Пеню. Г. Караславов, Избр. съч. I, 196. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.