КЮНК, кю̀нкът, кю̀нка, мн. -ци и (остар.) кю̀нкове, след числ. кю̀нка, м. Диал. Кюнец. Тая соба нема нужда нито от кюнкове, нито от баджа. ЦВ, 1857, бр. 359, 180. Както [свинецът] е мек и лесно са разтоплява и лее, прават от него цеви (кюнкове) за да спровождат водите гдето искат. Е. Васкидович, ПП (превод), 38. Когато жителите си свършат водата из цистерните, то тряба да купуват дъждовна вода от черковата, която тая черкова събира в Буюкдере в една долина и прекарва я с кюнкове в Цариград. С, 1872, бр. 43, 344.
— От пeрс. прeз тур. künk.