ΚЮ̀ПЧΕ, мн. -та, ср. Умал. от кюп; кюпе, делвичка, гърненце. Там [в кухнята] Дочка и Станка миеха съдовете, .., там пазеха сухоежбините, там бяха кюпчетата с маста, сандъците с брашното. Г. Караславов, ОХ I, 15. А пред мен се редяха картините на сватбата. Изпращането на гостите, свечеряването, .., да изпият кюпчето с ракията и пътем да задигнат кой каквото успее от двора на стопанина. Й. Радичков, ПЦ, 60.