КЮРЀ, мн. -та, ср. Книж. Католически енорийски свещеник. И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. Някога на това място е имало буренясало игрище, после някакво заведение с духова музика, католически колеж, .. Тук са се разхождали бледолики кюрета с библии под мишницата. С. Северняк, ОНК, 63.
— Фр. curé.