КЮ̀РК, кю̀ркът, кю̀рка, мн. кю̀ркове, след числ. кю̀рка, м. Остар. и диал. Горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух. На скъпи коне, .. в лисичи кюркове и сукнени антерии, търговците бяха най-богатите и най-горки гости на широкия друм. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. — Колкото за премяната на невестата, то ние ще да дадеме това: ..; един кюрк зимен, подплатен със самур, други летен, подплатен с норки. Л. Каравелов, Съч. II, 100. Пътниците носеха още черните си аби, .., мяркаха се и яркочервените подплати от лисича кожа на женските кюркове. Г. Райчев, Избр. съч. I, 85.
— От тур. kürk.