КЮ̀РКЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от кюрк. Ния ѝ даде да облече едно свое късо кюркче от тънък, гълъбов български шаяк, подплатено с ягнешка кожа и с лисички по краищата. Д. Талев, ПК, 269. Наместо шалвари турлаците имали потури от сура аба, наместо кюркчета — абички. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303. Минка хвърли една черга и една-две възглавници и пременена, с късо кюркче с кожи, с нанизи, със светнало хубавичко лице, зарадвана, качи се много бавно, много предпазливо и седна отзад. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 21.