КЮСКЍЯ ж. Диал. Дебела тояга, сопа. В един кът е натрупан голям куп масуре — на сплитове и пешаци. Две момичета с дебели кюскии удрят по тях да се пооронят и смажат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. —Много добре, много добре, надзирателче — рекли братята и хванали по една кюския. — Сега сложи рибата в торбата и се приготви да опиташ точно четирийсет сопи. ВН, 1960, бр. 2699, 4.
— От тур. küski.