КЮ̀ТАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от кютам. — Дано не влязат тука тия гадове [жандармите], че сме като в капан . .. — Не ти върви тебе в началото, но по-нататък сигурно ще ти потръгне по-добре. Сега кютане му е майката. М. Марчевски, ГБ, 132.
