КЮТЀК, мн. няма, м. Диал. Бой, пердах. — Да му хвърля аз на тоя папаз един кютек като на ония тримата, той все ще си го е заслужил, щом чак оттам го викат. Ст. Дичев, ЗС II, 675. — Последува майка му по тоя начин, във время, когда щеше да дойде мъжът ѝ отвън, напълнуваше устата си със святена вода и посрещаше господарят си с почет, докле си легнеше и се примиреше мъжът ѝ. Тогава изпразнуваше водата из устата си и така ся избави от немилостивото биене (кютекът). А. Гранитски, ПР (превод), 134.
— От тур. kütek. — Друга форма: кьотèк