КЮТЮ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кютюк. Когато кърджалийският главатар, който изгорил Станимака, се върнал при царя, за да му се похвали, че градът е вече пепелище, царят го запитал: „Имаше там едни кютючета, тях изгори ли?“ Н. Хайтов, А, 19.
— Друга форма: кюту̀че.