КЮ̀ТЯ,- иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Кютам. — Абе така си е било и така ще си бъде. По-големият винаги гази по-мънинкия, какво сме вирнали глава! Кюти и това е!... Ст. Даскалов, СЛ, 258. Мълчи, кюти, да не смееш дума да си размениш като хората, да не смееш да попиташ, да се посъветваш... Г. Караславов, СИ, 190-194. А Марко си на царо казува: / — Кюти, царо, да го не разсърдиш, / че се качи на високи чардак, / че погуби и тебе и мене. Нар. пес., СбНУ XLIII, 127.