КЮФТА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Увел. от кюфте. Той работи в „Здрава храна“. . Икономисва и от кюфтаците, и от пържолите, и от вината и ракиите. Сп. Йончев, С, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)