КЮФТЀ, мн. -та, ср. Пържено, печено или варено хранително изделие, обикн. с форма на малка питка от мляно месо с подправки. И дълго двамата ядоха пържени кюфтета, сирене и маслени курабийки, пиха и лимонада на една пуста станиия, сетне отново задрямваха, отново се събуждаха и отново все тъй сладко закусваха. Св. Минков, РТК, 52. После донесоха препечените ароматни наденици и тлъстите подлучени кюфтета, разляха по чашка от червеното натурално вино .. и хората развързаха езиците си. К. Колев, М, 128. Кюфтета със сос.
Прен. Грубо. За пълен нисък човек. Все такова кюфте ще си останеш, ако не започнеш редовно да играеш гимнастика.
◊ Нервозни кюфтета. Разг. Кюфтета, силно подлютени, с много подправки. Завърза магаренцето си отвън и още с влизането си поръча нервозни кюфтета на скара с гарнитура от райкин боб. Л. Кънчев и др., ВН, I960, бр. 2745, 4.
~ Направим / направя на кюфте. Обикн. в св. 1. Някого. Набивам жестоко; пребивам, смазвам от бой някого. — Аз ще ти дам една, че да ти изгори и дрипите, — изревал Чакърът, подметнал го с копралята, че бой, че бой. — направил го на кюфте. Чудомир, Избр. пр, 24. 2. Някого или нещо. Унищожавам напълно.
— От перс. през тур. köfte. Други форми: кьофтѐ, кифтѐ (диал.).