КЮФТЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кюфте Префучаваше до тезгяха, наливаше, после пак се връщаше бързо зад тезгяха, където димеше скарата, и обръщаше с машата кебапчетата, подлютените кюфтенца, надениците. Б. Несторов, АР, 175.
